| Abstrakt: | Краят на ХХ век беше ярък етап за появилите се поетични стихосбирки и силата на поетичната дикция. Реалното пазарно освобождаване, след фазата на първоначални колебания, рефлектира и в многообразие от поетични светове. Ефектът беше окончателно преподреждане на хаоса и очертаване на конфигурация, опряна на фактически ценности. Интересното е, че решаващи за тази картина според мен бяха не поетите, които дебютираха през този период, нито дори шумните дебюти в края на 80-те години. Литературният живот през 90-те години е белязан с активното присъствие на по-младото поколение поети – Марчин Шветлицки, Яцек Подшадло, Анджей Сосновски, Еугениуш Ткачишин-Дицки, Анджей Невядомски, Кшищоф Кьолер. Но моят поглед към този период няма характер на обзор, а е насочен към един феномен, очертал се с пълна сила тъкмо в последната декада на века. Тази селекция на текстовете за анализ ни накара да поставим в полето на интерес само десетина стихосбирки. Най-знаменателното е, че това са книги на автори, родени през първата половина на ХХ в. последното двадесетилетие на ХХ век ще потърсим приемствеността. В този контекст трябва да споменем публикуваните преди 1990 г. сборници на Збигнев Херберт (Рапорт от обсадения Град, 1983; Елегия за сбогом, 1990), Чеслав Милош (Химн за Перлата, 1982; Необозримата земя, 1984; Хроники 1987), Адам Загаевски (Писмо. Ода към мнозинството, 1983; Да отидеш в Лвов, 1985; Платно, 1990), Станислав Баранчак (Атлантида, 1986; Картичка от този свят, 1988), Ева Липска (Хранилище на мрака, 1986; Зона за ограничен престой, 1990). Szkic wskazuje właściwości poezji polskiej ostatniej dekady XX wieku, które zostają zdefiniowane przez autora jako fenomen "zwycięstwa słowa dojrzałego". Reprezentują go zwłaszcza tomy takich autorów jak Zbigniew Herbert, Czesław Miłosz, Tadeusz Różewicz, Wisława Szymborska, Urszula Kozioł, Ewa Lipska, Adam Zagajewski, Stanisław Barańczak. Do głównych cech obserwowanego fenomenu należą m.in..: topika pożegnalna, elegijność, poetyckie próby przywracania czasu przyszłego, kreacja "światów możliwych" konstruowanych dzięki pamięci i wyobraźni, zawieszenie pomiędzy potrzebą kontaktu z transcendencją a nicością, figury podróży, także rozumianej metaforycznie jako tożsamej ze "sztuką umierania", kreślenie duchowych autoportretów, gerontyzacja rytmu i in. |